За книгата: година / Моята вина е, че съм роден, въпреки че кога се случи и кои са родителите ми - никога не знаех, аз не се опитвах да разбера и никога няма да го направя. Но съм сигурен, че не съм застрашен от смърт, защото за мен това е като сън, който само лекува, дава нови сили и страх от който е същото като да се страхуваш от собствената си ръка или собственото си око за мен е просто сън, но може да продължи дълго време, по-дълго от един човешки живот, от живота на десетки поколения хора - и, събуждайки се от него, откривам една съвсем различна, непозната и непредсказуема дори за мен епоха. Не съм застрашен от смърт и мога да променя много в човешкия живот, но с времето се убедих, че пряката ми намеса в необуздания ход на историята не е решаваща и зигзагите на съдбата, сложно преплетени, в крайна сметка все пак водят към неизвестното и непредвиденото, но дори когато вярвах, че влиянието ми върху хода на живота е достатъчно голямо, не се стремях да бъда планина по пътя на безмилостен воден поток или боброва стена по пътя на спокойствие. река, осъзнавайки, че съм жив човек със собствените си грешки и страсти, чиято цена е несъизмерима с цената на грешките и грешните стъпки на обикновените хора. Колкото по-дълго живеех, толкова по-често се опитвах да се държа като обикновен смъртен, надявайки се на нещо, проклинайки нещо и разчитайки повече на силите на провидението, отколкото на резултата от усилията си. И все пак латентно, независимо от вътрешното си убеждение, се чувствах различен, за разлика от другите - и още по-искрено се стараех да не се намесвам активно във водовъртежа на историята, в никакъв случай да не му влияя повече от живеещите до мен , или от онези , с които се сблъсках уж случайно и непредвидено, но аз съм жив човек, попаднал в тигела на съдбовните постижения и не съм виновен, че някои от тях носят печата на моите дела. Е, всеки си има свой път, а кой го е начертал, не знам дори за мен, Свенелд.